Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

***

 

Яна Монева

 

Целуната съм -

 

бавно като плод
узрява уловен мига.

 

Протягам се,
разливам цветовете
на хиляди усещания,
изкачвам върховете на страстта
и после си почивам
в ехото им...

 

Понякога не искам да мълча,
но думите са бледи
водни кончета,
които се оглеждат
във очите ни -

 

танцуват
със желанието
да изчезнем.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Отвътре“, Яна Монева, С., 2005 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]