Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Разкриване

 

Яна Монева

 

Първо,
винаги събличам
името си...

 

Незабелязано
разкопчавам
объркването...
(Помагаш ми в този момент.)

 

Кадифеното докосване,
винаги е
търсене
познато
и
непознато -
(настръхване).

 

Затворените очи са
поглед навътре.
Всяко
приближаване
и
отдалечаване
е красиво
и има вкуса на
нещо забравено,
което си припомням,
(с теб).

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Отвътре“, Яна Монева, С., 2005 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]