Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Тъгата винаги е пространствена

 

Яна Монева

 

 

Мухъл в ъгъла на тавана,

 

когато се почувстваш
затворен, разпънат,

 

между

 

ставането в седем
и новините в толкова вечер.
Обичайните разговори,
събирането на прането,
което никога не е така подредено,
както когато го простираме нарастващо -

 

с дните на седмицата:

 

гащи,
чорапи,
тениски,
панталони,
бели чаршафи,
завивки на облачета
и накрая висим аз и ти,
а влагата пълзи нагоре,

 

после се спуска към нас
от ъгъла на тавана -
вертикално.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. май 2007 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]