Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Стихотворение в две части

 

Яна Монева

 

 

 

(втора част):

 

(Винаги),
когато той слиза
а тя се качва
се срещат

 

заплитат се,
оплождат
въздишки
слепят телата им

 

и
се разминават на прага
на обичайните
въпроси,

 

които нямат нищо общо с отговорите.

 

мъх,
който расте на сянка
избуява над корените.

 

приближаването на мъж
в протягането на жена,
която може приласкае,
да погали, или да помаха -

 

навън
цъфнало дърво,
пролет, в която се разлистват мислите им,
търсят се, докато в него и в нея шумоли въображението,

 

след което се разминават на прага
на обичайните
въпроси,

 

които нямат нищо общо с тях
нищо общо с отговорите -

 

 

(първа част):

 

когато

 

гледа към нея
тя полива цветята си на балкона

 

а мислите й спускат въже,
за
да
се
покатери той,
да навлезе навътре -

 

в желанията,
които я очертават -

 

извикват възбуда,
настръхване от допир
с върха на пръстите,
проникване, в което

 

тя се отдава -
на стиховете си,

 

незаконно родени деца -
от него.

 

 

Електронна публикация на 15. май 2007 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]