Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Ноември

 

Яна Монева

 

 

Ноември е огледало,
на дъното на замръзнала река,

 

по което се разхождам
гола и напръсти,
току що родена

 

или преди много време.

 

Време, във възбудата
отстрани на това, да гледам,

 

как се поклащат
като есенни листа
роклите ми в гардероба,
докато остарявам,

 

докато се преливат цветовете
и избеляват в косите ми,

 

а дълбочината на гласа ми
хвърля камък назад
и рисува кръгове:

 

отвътре-навън,
отвътне-навън,

 

отвън-навътре...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. май 2007 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]