Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Мога

 

Яна Монева

 

 

мога да мина
през едно и също място
и да се чувствам различно.

 

Изследвам това преживяване,
а то е спомен,
истинска тераса,
над брега и скалите в Созопол -

 

била съм тук и се връщам
различна,

 

като писмо в бутилка -
глътнала думите на някого,

 

адресирани до самия него.

 

...

 

Къщата без покрив на брега
е срината,
част от стълбището

 

е в краката ми.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. януари 2009 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]