Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Спомени

 

Яна Монева

 

 

вятър нахлува в прозорците -

 

 

шумоли,

 

                     завърта се,

 

                                             блъска -

 

изборите на тялото

 

 

в опита да улови
с въздуха,
белезите на мисълта...

 

някъде там
вкуса на разочарованието е
пясък, прах,
полепва 
по кожата и по сенките,
на хора,
изгубили близост -
от тях се отдалечавам – 
внезапно,

 

те от мен 
бавно...

 

виждам ги  зад стъклото
на минало  време
докато си поемам въздух -

 

и се чувам да казвам:

 

„Аз съм точно тук,

 

където искам да бъда!“

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. януари 2009 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]