Яна Монева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Животът като хотелска стая

 

Яна Монева

 

Аз съм в 901.
Чета литературен вестник
и се разхождам между редовете.

 

Ти в 910.
Гасиш и палиш лампата.
Седиш дълго на една история,
препрочиташ я.

 

Не можем да заспим.
Не можем и да се срещнем.

 

"Любовта има нужда
от собствена теология"-

 

чета и ми е студено.
В 901, на прозорецът ми
небето е празно.

 

Някъде там в 910,
докато палиш звездите
за да се стоплиш,
разбираш, че:

 

"Самотата е вид съпруга"-
не можеш да я напуснеш…

 

901-910:

 

Вярвам… Вярваш ли?!

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Отвътре“, Яна Монева, С., 2005 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]