Милен Пенев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

НАИВНО

 

 

 

Слънцето изскача и разкъсва
Облаците, скупчвани с години
Земята, суха, зла и земетръсна
Разцъфва с неочаквано безгрижие.
Дърветата от плод са натежали
И птици се надвикват между клоните
Реката впива сребърни кинжали
Във острото на каменните склонове.
Животните са мъдри и добри
И учат хората да се обичат
Войните са забравени игри
А болестите - глупава античност.
Волята ни вдишва свобода
Магията е творчество и ласка
И сбъдва невъзможните неща
Силата на нашто постоянство.
Създателя от Млечния си път
Усмихва се на малката планета
И тръгва да създава нова плът
В далечните космически полета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]