Милен Пенев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

В СУМРАКА...

 

 

 

В сумрака на неоновото утро
Един колоездач върти педалите
Единствено клошарите са будни
И ватманите, сгушени в трамваите.

 

И сякаш бавно плъзга се във въздуха
Без да се докосва до реалното
Очите му са хубави, но тъжни са
И кръв струи от раните му. Алена.

 

Дошъл е тук след толкова години
Да види докъде сме я докарали
И явно от видяното боли го
Защото криволичи в тротоарите.

 

Прегърбен и отчаян, скоро спира
Да си почине от скръбта човешка,
Която се просмуква от ефира
И всеки следващ миг е все по-тежка.

 

А после пак възсяда колелото си
Завърта се в магическото утро
Разпръсквайки надежда в безработните
Уплашените, слабите и лудите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]