Милен Санчес

проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

МЛАДИЯТ ПАТЕТИК

 

Милен Санчес

 

         Един млад патетик дотолкова си повярвал, че напълнил ваната с бензин, легнал в нея и си прерязал вените. Миг преди да изгуби съзнание, запалил цигара и пушил докато могъл. По-нататък е ясно: овъглен апартамент и покъртителни кадри по телевизията. Този хубостник, обаче, оставил писмо. И за по-сигурно го дал на баба си, която била почти глуха и напълно сляпа. Сестра му го намерила на масата в жилището на старата жена, отворила го и тутакси припаднала. Всичко това, естествено се разчу; дотам, че от незнайното се появиха хора, които твърдяха, че познавали покойния нещастник или му били съученици. Ако седне да брои човек, ще се получи нещо като с тялото и кръста Христови: и двете трябва да имат къмто шест-седемстотин кила, като се знае колко късчета, отломчици и потни капки са се пръснали по света. За чудодейство на овчиците. Та така и с нашия млад патетик. Ако човек се замисли, в неговия клас трябва да е имало стотина души, пък за тия няколко години има-няма четиредесетина млади ентусиасти ще да са седяли на чина до него. Както и да е. Интересното е друго: взеха се хората, запалиха се по случая, и се юрнаха да го разследват. Не ми се мисли за майка му; горкичката, от толкова млади (и за жалост не дотам млади) трагедиотърсачи, съвсем се сбръчка женицата и на третата седмица от нещастието взе, че се спомина. Ма така, без много шум. Ако я беше видял синът й, не ми се мисли. Че бива ли така тихо и без повече светлина, дет беше казал един мой дядо, ма мноооого отдавна. Повлиян от всичко това, баща му си купил пушка. Нелегално, разбира се, но свършила работа. След като улучи двама напористи трагедиотърсачи (баща и син), фуражките го прибраха и впоследствие затвориха в едно заведение като "обществено неблагонадежден". Най-жилава се оказа бабата. Когато останалите живи ентусиасти свършили обектите за намиране на следи, водещи към трагичната и така бензиново режисирана смърт, те се заредили пред вратата, балкона и спалния прозорец на бабата. Тя пушка нямала, а и почти седмица не ги чувала. Но после някой страшно нетърпелив да разплете случая счупил с мобилния си телефон стъклото и бабата, тъкмо ближеща безустнието си по време на следобеден сън, скочила, грабнала легена за наложителности под леглото и през дупката - хоп! - върху трагедиотърсачите. Оттогава никой не припарил до жилището й. Отървала се жената и без пушка. Обаче страшна драма настъпила за наште ентусиасти. Изведнъж се оказали на улицата, без цел, без смисъл, без аргумент пред животрептящия скандал, който нажежен и разчорлен, ги очаквал в къщи. И за да имат поне повод да са гузни, ощастливили всички кръчмари в околността с по неколко двойни. Натръшкали се по паважа на главния булевард, задръстили пътя и докарали сериозни загуби на няколко фирми. А две-три местни предприятия дори фалирали, тъй като стоката им се развалила в ремаркетата на камионите, докато чакали в задръстването. Това от своя страна нарушило сериозно резултатите от икономическото отчитане на региона, че май малко и на държавата.
         В седем вечерта по горе-долу същото време С. излязъл да си купи вечерната бутилка ракия от местното магазинче. Както може да се досетите, нямало, щот' камионът още не идвал; сигурно стоял някъде в голямото задръстване по булеварда.
         - Абе иди земи една бутилка, бре наборе…аре моля ти се, че съм много изнервен вече. - креснал С. в изстъпление, както пишеше един щур руснак навремето.
         Обаче продавача, който тъкмо мислил да си сипе първата мастичка преди С. да се появи и следователно още трезвен, се озъбил, двамата се сбили и натрошили витрината с главите си. Точно по това време бабата на младия патетик, достойно погребан и забравен, минавала покрай магазинчето, ходейки с четвърт километър в час, щото, както знаем, била напълно сляпа. Искала да си вземе малко винце, че болногледачката й, която идвала специално по булеварда с кола при нея, още я нямало. И аха да си отдъхне над ръчката на вратата, и ония двамата избили витрината с главите си и посипали стъкла в очите на бабката. Тя си била сляпа, ама от слепота нит са умира, нит са кърви, пък сега изпод клепачите й рукнали едни фонтани, с кофа за кървавица да ги събираш. Докато дошли разни коли с трицифрени номера и пиукания на покривите, кръвта й изтекла и така и последната от рода Патетични се споминала.
         Историята продължава още и стига дори до президента, по-точно до дъщеря му, но няма какво да ви занимавам повече. И докъдето съм я докарал е достатъчно.
         За финал само едно искам да ви кажа: ако искате да се самоубивате, моля, бъдете благоразумни и оставете бензина в тубата. Също така се пазете от прощални писма и тям подобни патетики, че видяхте какво се случи на младия патетик - измря цялото му семейство, а вашата смърт ще потъне в забравата на някоя тъкмо разлагаща се пилешка пържола на път към магазина. Така че, умната…

 

03.2004

 

 

Електронна публикация на 21. май 2004 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]