Мария Сердарева

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на авторката

 

4. УРОЦИ ПО СОЛФЕЖ

 

 

ти си като инструмент с ужасно много струни
/бас държа, че сам не знаеш точно колко/
някои от дълго време са изключени
и оставят прашни улейчета в пръстите,
когато ги докосна

 

ти си като инструмент с ужасно много струни
и половината вибрират само в моите ръце
някои са малко дрезгави
/понякога направо груби/
но после дръпвам нежните
и се превръщаш в лунен шепот

 

ти си като инструмент с ужасно много струни
и трябва много да внимавам, за да извлека акорди
и когато ги откривам
се споглеждаме учудени
колко музика се крие
в четири ръце
сплетени мажорно

 
 
 

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]