Момчил Цонев

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Изкуството в среда и мултимедийната литература*

 

Момчил Цонев

 

 

І. НеЛинейна класификация на мултимедийния роман

 

Тип: Изкуство

V

Клас: Изкуство в среда

V

Разред: Литературен

V

Семейство: Електронно-изчислителна литературна машина

V

Род: Романови

V

Вид: Мултимедиен роман

 

 

ІІ. Какво е изкуство в среда?

 

         “Изкуството в среда” е разновидност на творческите експерименти, характерни за авангардното и експериментално изкуство. Такова е например “писането на ограниченията”, прилагано от OuLiPo, Работилницата за потенциална литература. Създадена през 1960 г., това е група от френски творци. Те пишат своите текстове, съобразявайки се със стриктни правила, които забраняват или разрешават само определени действия. Примери за такова “писане на ограниченията” са акростихът и анаграмата. Творците от Улипо използват т.нар. хайкуизация, при която се създава стихотворение от римите в края на редовете на вече съществуващ текст. Или пък техниката S+7, т.е. новият текст се създава със заместване на всяко съществително в даден текст с дума, стояща в който и да било речник седем позиции по-надолу от заместваната дума.
         Подобно предварително налагане на правила, по които да се създаде творба, беше приложено и в един неотдавнашен филм на датския режисьор Ларс фон Триер - “Петте обструкции” (или “Петте препятствия”, реж. Ларс фон Триер, Йорген Лет, 2003). Триер поставя пет условия пред Лет за пет кратки римейка на неговия филм от 1967 г. „Идеалният човек”. Например, първата обструкция е следната - да се заснеме филм в Куба само с 12 кадъра в секунда, който да отговори на въпросите, поставени в оригиналната лента от 1967 г.
         Основният замисъл на “изкуството в среда” е не просто то да се случи на определено физическо място или в дадена група от хора. Основната цел е материалната и нематериалната среда да се превърне в част от изкуството, да бъде „открадната” за целите на изкуството. Авторът извлича определени закономерности от средата и ги прилага върху своето произведение, което носи вече двойно авторство - неговото и на средата. Този тип творби пребивават в контекста на определено място или общност, като се вземат предвид и интерпретират социалните, културните, историческите и т.н. специфики.

 

 

ІІІ. „Мултимедиен роман” като изкуство в среда

 

         Но какво всъщност е мултимедиен роман?
         “Мултимедиен роман” надгражда литературата с технически средства - компютърен дизайн, музика, късометражни клипове, фотография и т.н.
         Какви са конкретните схеми и правила за артистични действия в „Мултимедиен роман”?
         1. Средата е бившето училище в село Стоките, което беше превърнато през 2005 г. в пространство за изкуство с името „Бяло училище”.
         2. Историята в романа се базира върху две поеми, записани на грамофонна плоча, открита в Бялото училище - “Ода за СССР” на Орлин Орлинов и “Жалба” на Дора Габе.
         3. Фикционалните елементи в романа не трябва да надвишават 50 % от общото му съдържание.
         4. Останалите 50 % от романа трябва да включват чисти/обективно „откраднати” истории, предмети, образи и т.н. от Бялото училище.
         5. Фикцията в романа не трябва да бъде случайна, т.е. трябва да бъде произведена чрез мистическо вглъбяване в оригиналната среда.
         6. Късометражните клипове и фотографиите се заснемат само в класните стаи и столовата на Бялото училище.
         7. Никакви други звукови елементи не могат да бъдат използвани в романа освен фрагменти от записи, съхранявани в бившето училище (стари грамофонни плочи и магнетофонни ленти с музика, литературни текстове и речи на партийни лидери отпреди 1989 г.) или записи, създадени по време на работата или премиерите на романа.
         8. Дизайнът на мултимедията се ръководи от „ограничителна” концепция, написана под диктовката на самоговорещата и саморазкриваща се мистически среда.
         9. Първото публично представяне на „Мултимедиен роман” трябва да бъде в Бялото училище.
         10. Всички документални материали (видео и аудио репортажи) от премиерите на романа се превръщат в част от романа.
         Чрез използването на схеми и правила, зададени от средата, този тип изкуство притежава значителен документален аспект, но това не го лишава от художественост. Ограниченията на средата са само отправна точка за експериментиране и разгръщане на производственото въображение на автора. Този тип изкуство се отнася към средата отговорно, със съзнание за нейната собствена ценност. Творецът „краде” средата и средата „краде” изкуството.

 

 

 

---

 

* Този текст беше разпечатан и окачен на подходящи за целта щори или стени по време на първите две премиери на „Мултимедиен роман” на 09.05 и 22.05.2007 г.

 

„Мултимедиен роман“ на Момчил Цонев можете да закупите от книжарници „Нисим“ и „Български книжици“.

 

 

Електронна публикация на 09. май 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]