Катя Начева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Димитър

 

Катя Начева

 

 

1.

 

по ръцете
луна
глътнала  жито
толкова много вали
както го прогнозираха
познавачи на щастие
казват ти
не е път извървяното
не е път изболяното
че няма път когато
тръгва луната към житото
да го посече
да нахрани скитника

 

2.

 

всички думи могат да са причастие
когато постът е спазен строго
но тогава
какво ще правим с ръцете си
на любов ги научихме

 

3.

 

в онзи край
ти завързваш нов
и животът доволно
спокойно
люлее небетата
в ръцете на остра луна
в класовете от жито
в измълчаното
в преболяното
в стомаха на скитника

 

4.

 

всички думи трябва да са любов
чужди познавачи на щастие
остра брадва и жито
комка за късно причастие
чак тогава
а вече сега
има край и животът започва от него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]