|
втечнената небесна тишина
вбеси след думите
и боговете
изритаха последните си чудеса
напукаха портретите
и забраниха тебеширите
под уличните лампи
и забраниха псетата
да се наричат вълци –
къде е рамката
с която да си спра петите
в калта
и след събличането
от кучета
от имена
почти това е -
гола Маха до Саломе
в полета от ориз
и редовете
слизащи от Планината
където ще садя реки
и ще поръсвам с тебеширен прах
|