Катя Начева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Махало

 

Катя Начева

 

 

втечнената небесна тишина
вбеси след думите
и боговете
изритаха последните си чудеса
напукаха портретите
и забраниха тебеширите
под уличните лампи
и забраниха псетата
да се наричат вълци –

 

къде е рамката
с която да си спра петите
в калта
и след събличането
от кучета
от имена

 

почти това е -

 

гола Маха до Саломе
в полета от ориз
и редовете
слизащи от Планината
където ще садя реки
и ще поръсвам с тебеширен прах

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]