Катя Начева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Цивилизация

 

Катя Начева

 

 

И Юкатан не е достатъчен
с първичната си митология за кръста,
за да се сбъднат всичките пророчества
на просяка  -

 

околовръстно
тази нощ ме мами болката,
че всичките ковани суеверия
ще се втечнят под нечий нокът
и ще изплюят най-отровното от себе си.
Ако змия се втурне в този миг към мене,
ще я предпазя от злините дето нося
и от касетките със ябълки събирани грижливо
за зъбите на някой си Адам -

 

прости ми, Боже, тази небиблейска диря,
но градовете дето си строил, се сринаха след дъждовете
и вместо кал стени оставиха под коленете ми.
Стени. Да ги издигам  -

 

ще си запазя само аромата от нахапано.
Защото Юкатан не е достатъчен,
а броят кръстове покри и равнината,
в която трябваше да се смирят душите
и да изпросят болка и змия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]