Катя Начева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Артефакти

 

Катя Начева

 

 

нямах сили да съм кожата
в къщата окачена на стената
ти прекрачи през
върховете на пръстите
и подсвирна на кучето
надушило
кръвта на целувката
усетил безсилието
ми
подари врата за думи
дето не искат да излизат
и кожа
опъната между две мигвания

 

нямах сили да съм ръцете
в стаята с вятъра
ти протегна език
и погълна копчетата
по зачервената ми въздишка
плъзна се в процепа
на зениците
и се вкопчи в най-синьото
изостави ръката си върху него
и пожела лека нощ
на отпечатъците от пръсти

 

сутрешното грозде грабна
всичко това
и се търколи в дланта ти
зърно по зърно
надявайки се да чуеш
всичко което
прокънтя в кожата
зад вратата
без да остави изход
след себе си

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]