Катя Начева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Тъмнината докато пада

 

Катя Начева

 

 

часовниците
никога не проумяха
разстоянието от устните до целувката
стрелките с маниерност
излъгаха тъмнината
докато падне
в слепоочието с рана

 

тогава се разплака нежността ми към теб
и заби пети в механизмите на отдалечаването

 

залезите срязаха чела
допирайки ги за молитва
в млякото, което пиех
сред клечки от гора
настъпена от часове
и ароматна сигурно

 

подпалиха мигът ни нежност
дремещите отчаяния
по уличните стълбове

 

обяснихме им земното кълбо
със здраво стиснати ръце
а между тях тридесет пъти
измерихме ъгъла на витите стълби
и сигурни, че ще ни побере
се втурнахме

 

където
звукът от пляскането с една ръка какво е
ако е вързана с часовник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]