Катя Начева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Ковачът

 

Катя Начева

 

 

глътнах огньовете и запалих цирка
неудържимото движение
чорлавата усмивка
вярата в каменисти пътища
и се свлече слънцето
по оградата на всичките ми съновидения
отесняха облаците
дъждовното време
на баба прокашлянето
изплаши конете
които забравих да вържа във себе си
глътнах дъжда
да изсъска горещото бреме
да изскърца и вярата в храма -
последния който не срутих
/в него си пазя обувките/
пак ще тръгна
когато почистя ъглите
от вкоренени думи и обратно виждане/

 

пак ще тръгна и вече със себе си –
сърце със подкова
изкована от огъня.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]