Невена Борисова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

МОНОЛОГ ПОД НЕБЕ

 

Невена Борисова

 

Първа награда за стихотворение на
Националния студентски конкурс на Фондация „Св. Климент Охридски“ - 2012!

 

 

 

        Аз крия погледа си.
        Увивам го като папирус във палтото.
        Защо му е на някого да знае за тъгите ми,
        утаяващи се в езеро и устремени
        към несъществуващото дъно.
        С небето сме във хладни отношения,
        изпраща ми светкавици понякога,
        прижуря над главата ми и одимява я
        с дъжда си заядлив.
        Нещастията, казваше ми някой близък,
        са тъй типични за света,
        и Бог понякога ни изоставял.
        А след като понякога го няма, има ли го,
        питам аз и ме поглежда укорително тълпа свещеници.
        Ще почнат да ме уверяват те и да треперят
        над думите ми като над детенце уродливо.
        Ще казват те,
        че всичко има смисъл, и скръбта,
        обагрените копия на суети и власт
        и вилите настръхнали на бедността.
        Аз пия днес за обясненията,
        затуй, че болни сме и няма лек.
        И лутам се из улиците пещери -
        напомням прилеп, искащ да е гълъб.
        С дъха си заскрежен аз търся
        да промълви къпина,
        да светне някоя звезда над мен,
        или усмивка
        снизходителна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. август 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]