Никола Гигов

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Вишнева китка

 

Четиристишия

 

х х х

 

В душата стреляха. От нея
решето стана. По-добре!
Така ще мога да отсея
приятели и врагове.

 

х х х

 

И ако вече сме във Ада
и плачат нашите души,
Орфей ще слезне с обич млада
и с музика ще ни спаси.

 

х х х

 

Има път за тайната велика,
без да знае никой
                           на света:
един поглед, и една усмивка,
раждат мълчаливо любовта.

 

х х х

 

Мечтаеш цял живот!
                           А после?
Създаваш дом, деца.
                           А после?
Не свършват вечните въпроси.
Живей, нали си млад!
                           А после?

 

х х х

 

Накрая преболях тъгите.
И в песните любов открих.
За мен останаха бодлите,
за вас е цветния ми стих.

 

х х х

 

Отида ли си - чан ще прозвъни.
И като чан - сърцето ми ще блесне.
И всички птици, литнали встрани,
са мойте дни,
превърнати във песни.

 

 

 

11.10.2002 г.
гр.Смолян


 
 

 

г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]