ПРИЮТ И ВИНО

На перваза ми -
гарга стои,
разперила черни крила
в новолунието гладно
за “хляб и зрелища”.
В стаята -
две стъкла улавят капсулен въздух.
Дишам със сламка, мятам се -
навън здрачна постеля се
стели.
Вее като вятър
студ-разказвач:
- Зла луна изгряла
в зло зачатие.
Мъртви гласове
с новолунно покривало
търсили от живите прошка...

Ах, как блести в очите
тоя лунен паш!
И без петак,
само с”хляб и зрелища”
гаргата граче.

Издишах и последната
капсула,
огризва ръката ми
просяк на гарваново крило:
- Защо ми вярваш,
изповеднице сляпа?!
Моят поглед е предвестник
на тиха лудост...
Хи!
Хи!

- Да бъде прелюбодеяние,
зъл неверник и паш!
Там, дето съм се огънала,
е свърталище на разбойници.

...Пропяха петли,
луната изгасна.
Скътах се в торба,
за да ме грабнат.
Пропя първо зачатие:
“хляб и зрелища”
за слипите изповедници.

Ах, как блести кръвта им
на жезъла!
И вълците вият в прокоба
зла;
корифеите на кладите.
Кървят уличните манифести
безхлебни в нощви едемски.
 
А нощта -
дали залезе вече?!
За деня -
приют и вино?!
 
 
 
 

Нина Александрова | Литературен клуб