В МЕН МАЛЪК ПРИНЦ
 

Натрапчив цигарен вкус
и шарки в чаша от кафе.
Познат свят,
светлина восъчно-жълта;
дреха под форма на човек
                      И вятър, и усое човешко.
                      Тлака от минало –
                      потребно, прастаро.
                      Винетка на пергамент
                      и ескиз за моден подиум.
И сред мирна тишина,
улична, камертон на нечий герой
от кръгло време, улично.
И огледала, пречупени на ръбчета,
отразяват сто лица.
                     Пъстри накити
                     на епохална гръд
                     и мяра за безконечното.
                        На зигзаг в чаша с шарки
                        нарисувах си герой...
                        - А, ти-героиньо-
                        “нарисувай ми овца”
                        която не виждам.
 
 
 
 
 

Нина Александрова | Литературен клуб