Никола Петров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Които чакат

 

Никола Петров

 

 

    ...но тези които чакат чакат винаги заедно
    будните са заедно будни
    спящите
    се срещат в съня си

     

    Вернер Аспенстрьом

 

 

За прахта ми беше думата:
в писмата си до теб
които не изпращам
аз често споменавам този успокоителница
дето мъкне улици и къщи към забрава
          но сега ще ти разкрия-
          аз живея в прах
прахта
е най-добрият заглушител на часовници
най-естествената ми завеса
срещу оцъклени прожектори
и вярно е, че малкото което виждам
е размазано
но иначе ще се озъбят пропасти
които никой парапет не може да заобли

 

и ако някога ме навестиш, помни:
лекичко ще вдишваме
внимателно ще се заравяме
и не към извор ще вървим
ами просто
към утеха някаква
да ни покрие
да се сгушим
да дочакаме

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. февруари 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]