Николай Спасов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ПОСТОЙ ТАКА

 

 

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.

 

Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

 

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

 

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]