Николай Спасов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ШЕПОТ БЯЛ

 

 

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

 

Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?

 

Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?

 

А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
„Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал...“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]