Оля Стоянова

проза

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

Управител на фонтан

 

Оля Стоянова

 

 

 

         Април е. Японските вишни в градинката са разцъфнали в розово, кестените никакви ги няма, фонтаните са пуснати за първи път тази година – малко празнично, преди Великден.
         Обаче е студено. Разкъсана облачност, без валежи, но с температури по-ниски от обичайните за сезона. Мирише на свежо – на трева, на влага, на дъжд, който се е извалял през последните 24 часа или който ще вали скоро. Абе пролет.

 

         По хората, които преминават по алеите, обаче е невъзможно да се разбере какво е времето в момента – баби с дълги палта и мъже само по пуловери, жена на средна възраст, която разхожда пудел, облечен с червено елече, девойки с високи ботуши и млади жени с къси поли. За капак - деца с шапки се гонят около пързалката.

 

         Той се съблича внимателно - събува обувките и ги подрежда до ръба на фонтана, събува чорапите, прави ги на топка и ги пуска в обувките. После застава бос на студените плочи и започва да навива крачолите на дънките до колена. Трудна работа. Панталоните са тесни и не може да ги запретне толкова високо, колкото му се иска. Плочите са студени и той пристъпва от крак на крак. За момент му минава през ума дали да не свали панталоните – просто за секунди стои така, прав, хванал катарамата на колана, все едно се чуди какво толкова ще го мисли... Разумът, а още по-вероятно – студът, се оказва решаващ фактор и той се отказва от идеята.

 

         Хората го заобикалят. Вярно – спретнат е, виж как си е прибрал обувките една до друга, как е напъхал чорапите, обаче защо се съблича на алеята, в центъра на града.
         Две групи младежи по пейките започват да се ръгат с лакът и мълчаливо да го сочат с поглед. Все още не се смеят.

 

         Той сваля якето. Това е глупаво. Можеш ли да останеш бос и да мръзнеш, а след това да свалиш с якето?! Както и да е... Сгъва го и го оставя на ръба на фонтана. Навива ръкавите на пуловера, но и това е сложна задача. Пуловерът е развлечен – той го навива, ръкавите пак се спускат, той навива, те пак падат.
         Е, видяло се е, че ще стане по трудния начин. Мъжът го съблича и него – не е особено атлеатичен по тениска. Сгъва го при останалите неща и скача във фонтана. Уж, иска да стане някак небрежно – просто влиза във водата, но се получава плясък и наоколо се разхвърчават пръски.
         Тийнейджърите отсреща ръкопляскат. Той им се покланя. Те вече се кискат. Една възрастна жена, която минава по алеята, се обръща и го проследява как крачи във водата. Разширява очите си от изненада подобно на някой анимационен герой. Уличните музиканти отсреща – трима дядовци, които седят на пейката, говорят си и от време на време свирят, спират да свирят и гледат цирка.

 

         Първа грешка. Водата е по-дълбока и дънките му вече са мокри до средата на бедрото. Мъжът се навежда, топи ръце и вади монети. Елементарно.

 

         Втора грешка. Хлапетата отсреща се хилят и започват да му дават акъл: “Ей, там има едно евро”, “В другия ъгъл видях цяло левче”, “Ако си свалиш дънките, ще ти дам десет лева”.

 

         Той не му мисли много и сваля панталоните. Те и без това са мокри.

 

         Трета грешка. Младежите се заливат от смях, хората, които си вървят по алеята, спират, бабите идват насам, за да видят отблизо какво става, а полицаите следват тълпата. Разбутват хората, единият надува свирката (все едно е учител по физическо – равнис, мирно, свободно), привлича вниманието му и казва:
         - Излизай веднага!
         - Само да си събера парите!
         - Излизай веднага!
         - Нищо лошо не съм направил. Тези пари са си мои, винаги аз си ги събирам – оправдава се той.
         - Излизай веднага, защото...
         Другият полицай нищо не казва, а само потропва с палката в ръката си. Може и да е невинно, просто по навик, защото иначе не знае какво да прави с ръцете си, но в момента това движение изглежда заплашително.
         Той се навежда още два-три пъти и излиза до полицаите, настръхнал, с една шепа монети в ръката си.
         - Абе, ти луд ли си да влизаш във водата по това време... – казва му единят от униформените. Все едно му е личен лекар и се притеснява за здравето му.
         Той трепери и започва да се облича.
         - Ако още веднъж те видя да влезеш във водата... – продължава онзи.
         - Или ако още веднъж си свалиш панталоните в парка... – продължава другият с палката.
         - Това тук е европейска столица, да не мислиш, че можеш да се разхождаш по гащи – продължава първият. – За такива като теб после поне три дни...

 

         Той вече се е облякъл – обличането става много по-бързо, но още трепери. Хората са се поразпръснали, но още има зяпачи.
         - Ще видите вие, като стане София европейска столица – казва той на полицаите ядосано и си тръгва.
         Те го гледат учудено, защото не могат да разберат – тоя сега заяжда ли се, на интересен ли им се прави, заканва ли им се нещо... А той се обръща пак към тях, размахва ръката с монетите и се ухилва. Очевидно има големи планове за развитието на туризма.

 

 

 

---

 

 

Заповядайте на премиерата на книгата на Оля Стоянова „Какво сънуват вълците“ на 17-ти ноември (четвъртък), от 18:30 ч. в книжарница „Хеликон-България“ в София на бул. „Цар Освободител“.

 

Електронна публикация на 14. ноември 2011 г.
Публикация в кн. „Какво сънуват вълците“, Оля Стоянова, Изд. „Сиела“, С., 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]