Палми Ранчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Движение

 

Палми Ранчев

 

 

Небето примирява крайностите,
разпростряло се с въздишка
между два далечни хоризонт
и дървета от маслинова гора.

 

Оставя ги стърчащи да се гледат,
как пристъпват и докосват рамена,
събрани от движението на слънцето.
И как изчезват без предупреждение.

 

Недочакали раздялата със сенките,
осъществили се в усещане
за преминаване от светло в тъмно,
от близко - към наистина далечно.

 

От желанието да виждат и да научават
повече за слязла привечер,
дорисувала дървесните корони,
притаени в тъмнината.

 

Постепенно се превръщат в дъно,
в поглед и напрегнато очакване.
И накъде ще продължи нощта,
ако не е ясно - идва или отминава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. февруари 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]