Палми Ранчев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Островите

 

Палми Ранчев

 

 

Островите - чувал съм за тях, разказвали са ми.
Очаквам скоро да се появят, да изплуват на повърхността,
оттласнали са се от дъно, или от неясни дълбини.
За друго не помислям, като гледам течащата от часове
зад кърмата вода. Колко и упорито да се взирам,
наоколо не виждам повече от синьото небе и от морето.

 

        Остава ми умората от продължилото очакване -
ако наистина ги има, най-интересен е мигът на появяване.
И после съжалението, че лесно съм пропуснал откога
търпеливо съпровождат кораба от двете му страни.
Обещават ми с присъствието си, че има къде да сляза,
даже да се подслоня, ако морето повече не ме желае.

 

        И както са се появили - даже постепенно свиквам с тях -
се разтварят в синята мъгла и потъват в далечината.
Скоро хоризонтът окончателно ги изличава.
Остава чувството, че по-нататък отново ще изплуват -
появяването им се бави и никога не е напълно.
Веднъж изчезнали, до края не прекаляват с реалността

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. февруари 2006 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]