Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Думи

 

 

Думи, думи... думи безчет
се изливат от мен всеки ден... и без ред
се търкалят по прашните улици - дни.
Думи ясни и думи - мъгли.

 

Думи, думи... думи безценни,
думи евтини и думи родени
от продадени мисли или чужди съдби -
думи - подаръци и думи - мечти.

 

Думи, думи... думи откраднати,
от прашясали рафтове смъкнати - грапави,
или още новички - с чист етикет -
думи от хаоса и думи под ред.

 

Думи, думи... думи изпушени
и на пепел превърнати - в пепелника си сгушени
се сбогуват със времето - пепел от страх.
Думи свещени и думи - грях.

 

Думи, думи... думи изплакани
се изтръскват от влагата земна - дочакали
да целунат усмивка, да оставят следи -
думи изстрадани и думи добри.

 

Думи, думи... думи рисувани
със палитра на обич и с вяра целувани
се преплитат в дъгата на мойта душа -
думи цветни и думи - съдба.

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!