Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

***

 

 

Побеля дървото - тъжно и студено,
замълча изгърбено, зави се през глава
със снега изтръпнал и въздъхна уморено,
със замръзнали сълзи от пареща тъга.

 

И заспа дървото - натежали клони
от снега, увиха зъзнещо стебло.
Засънува нежно слънце, птици волни,
сгушени във клоните. Дърво.

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!