Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Морето

 

 

Морето ме привика с бяла пяна
и ме посипа със сълзи -
от любов безкрайна, но неизживяна,
разтопена във копнежи и мечти.

 

Морето ме прегърна с хладината
на трепети, притихнали в нощта,
загубени в звука на тишината,
разлели се в сълзите на брега.

 

Морето ме прегърна и притихна,
потънах в неговата тъмнина
и се огледах във вълните - белолика,
докоснала за миг безкрайността.

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!