Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Огнище

 

 

Догаряше огнището - забави
танцуващите сенки в полумрака.
И силуети, в стаята забравени,
нашепваха потайно в тишината.

 

И сливаха се сенките, потънали
във своя танц от огнени езици,
във ритъма на спомени обгърнати,
превръщаха се в парещи зеници.

 

Потъваха във тях прашинки бели,
превръщаха се в пепел посребрена,
като въздишки от жарава долетели,
се сплитаха във паяжина бледа.

 

Огнището угасна и остави
застиналите сенки по стената.
А зад прозореца, в нощта забравена,
учудено ги гледаше луната.

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!