Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Времето на спомена

 

 

Споменът протегна се лениво,
изпълзя от ъгъла, потънал в прах.
Времето дойде и си отиде -
той остана - като вечен знак.

 

И запълзя в обърканите мисли,
като от стар измислен филм
показа образи и истини
без цвят - илюзия. Без грим.

 

Разбуди чувствата прибрани,
покрити с паяжината - врата,
към случки и събития-забравени
случайно само - на повърхността.

 

Отмина споменът - потъна тихо
отново в ъгъла, покрит със прах.
А времето на спомена остана скрито,
за да се върне някой ден, от страх.

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!