Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Тихо

 

 

Тихо е.
Къде си шум? Ела
и напълни прозореца с усмивки!
Тихо е.
Мълчи дори дъжда,
загледан в стъклени извивки.

 

Шумно е.
Къде си тишина?
Ела и забърши стъклата!
Шумно е.
Разплака се дъжда,
усмивките стопи във тъмнината.

 

 

 


 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!