Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Тишина

 

 

Чуваш ли как тишината говори -
понякога нежно, понякога с гняв?
Отваря вратите, отдавна затворени
от мисли и чувства, обвити със страх.

 

Усещаш ли как мисълта ми те търси -
понякога тихо, понякога с вик,
безумно пространство и време разкъсва
и става и образ, и песен, и стих...

 

Усещаш ли как сърцето ми бие -
понякога плахо, понякога с жар
и иска във твойто сърце да се скрие
от вечно горящия в него пожар.

 

Понякога с болка, понякога с радост,
понякога с обич пожара гори.
Но само сърцето тьй може да страда-
когато и Рая и Ада дели.

 

Чуваш ли как тишината говори?
Понякога нежно, понякога с гняв...
Затваря вратите - случайно отворени
от мисли и чувства, обвити във страх.

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!