Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Заваля

 

 

На TooLame

 

Заваля. Дъжд заваля
и гримът подреден на земята размаза.
Разбудена, от удавени капки, калта
следите прикрити ехидно показа.

 

Заваля. Кръв заваля
и се сля със червеното вино в бокала...
И изпихме я жадно, със празна душа,
отпадъци грешни във себе си сбрала.

 

Заваля. Страх заваля.
облада ни брутално, остави и семе.
Заплоди ни със черния ужас. В плътта
горчива проказа изгърбено дреме.

 

Заваля. Грях заваля
и градушка от райските ябълки би ни.
Грехът ни облече с неземна тъга.
Безгласно се молим: "О,Боже, прости ни!"

 

Заваля. Слънце вали.
И превъна кръвта ни във парещо злато.
А грехът се смути и страхът се стопи -
изсъхнало кално петно на земята.

 


 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!