Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

***

 

Петър Петров

 

 

Ти спиш.

Сънуваш.
Дишаш равномерно.

 

Като новородено си.

 

Сънищата ти са
резерват за мечти.

 

Утайка чувственост.

 

Заговор.

 

Опит за правоговор
сред разгъмжали се гласове.

 

Сънувай,
сънувай,
а аз ще те наблюдавам

 

отстрани -

 

многообещаващо
и плахо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. януари 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]