Петър Петров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
Ти спиш.
Сънуваш. Дишаш равномерно.
Като новородено си.
Сънищата ти са резерват за мечти.
Утайка чувственост.
Заговор.
Опит за правоговор сред разгъмжали се гласове.
Сънувай, сънувай, а аз ще те наблюдавам
отстрани -
многообещаващо и плахо.
Електронна публикация на 09. януари 2009 г.
г1998-2009 г. Литературен клуб. Всички права запазени!