Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

***

 

Петър Петров

 

 

На децата ми.

 

Вие си нямате
още минало.

 

Многотомно.
Неуютно.
Бягащо.

 

Нито тъмно,
нито светло.

 

Нито прозрачно.

 

Нито откупено
от прекупвачи.

 

Не сте имунизирани
срещу капризничещи
спомени.

 

Не сте се пристрастили
към биографиите си.

 

Към самотите си.

 

Към клаустрофобиите
и еуфориите си.

 

Нямате си
коренища.

 

Нито белези
от земното притегляне.

 

Но си имате
настояще -

 

бъдещетворящо.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]