Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

СВЕТЪТ Е МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ

 

Петър Петров

 

 

Как да отворя тази врата.
Как да се изкуша да изляза.

 

Как да се подкупя
да се измъкна от паяжините си.

 

Да издам лицето си.
Да издам тишината си.

 

Да самоубия паузите.
Да се разшумя.

 

Да превърна тялото си
в дарение.

 

Как, как да се събера
след това -

 

стъпка по стъпка,
мисъл по мисъл,

 

дъх по дъх.

 

Как, как да се събера
в себе си,

 

когато дори и сянката ми
ще бъде обявена
за национално издирване.

 

По-добре да не си отварям
много-много устата.

 

Или по-добре да вляза
с взлом в света -

 

там, където днес думите
и без това не се броят
за веществени доказателства.

 

Напълно безсмислено е.

 

Отвъд вратата
светът е местопрестъпление -

 

гостоприемен трап
за гласове, образи,
тела и многоточия.

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]