Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

ТИ НЕ СИ

 

Петър Петров

 

 

Ти не си
достатъчно пробивен.

 

Не си.

 

Нямаш тежест.
В погледа.
В дишането.
В крачките.

 

Каквото и да кажеш,
то отлита.

 

Не дишаш
достатъчно учестено.

 

Хладнокръвно.
Настървено.

 

Още преди да са изречени,
думите ти се изпаряват.

 

Така все едно никога
не са съществували.

 

Нямаш достатъчно
препоръки.

 

От бивши работодатели.
От бивши половинки.
От бивши приятели.

 

Непостоянството ти
е неизлечимо.

 

Нерешителността,
ранимостта - също.

 

Полупубличен,
полуанонимен си.

 

Никой не е написал
и една свястна рецензия
за живота ти
досега.

 

Нямаш никакво покритие.

 

А и сянката ти понякога
ти изневерява.

 

В обтегнати отношения си
с половинката ти,
която не ти пуска
(а и ти не й пускаш)
повече от месец,

 

но и с банката,
която ти отпуска
потребителски кредит,
а все не успяваш
да си плащаш навреме
вноските.

 

Аут си.
Но и си много
навътре в нещата.

 

Затъваш
все повече и повече
в дългове към човечеството,
човече!

 

Морални, емоционални,
професионални, финансови...

 

Човечеството, което –
не можеш да отречеш –
се канибализира
все по-самоуверено
и по-самоуверено.

 

Канибализира се
човечеството.
Докато се глобализира.

 

Ти не си...
Нямаш достатъчно препоръки...
Рецензии...

 

Но хич да не ти пука,
че прокурорите ти дишат във врата.

 

Не бъди гузен.
Не се отдавай на махмурлука.

 

Ти си си ти.

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]