Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

ЧЕЗНЕЩ КАТО СЯНКА

 

Петър Петров

 

 

Искам да скрия
залезите си
в сърцето ти.

 

Да осъмна безмълвно
в твоето утре.

 

Изоставено
от всички.

 

Отзвучало
в случайността...

 

Да съм чезнещ
като сянка.

 

Като сянката ти,
която оставя
неизличими следи

 

по тротоарите
на уединението ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]