Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

***

 

Петър Петров

 

 

Танцуват пръстите ми
по косите ти.

 

Без музика.
Без заучени стъпки.

 

Без симфонични оркестри,
диригенти, платена публика...

 

Танцуват,
танцуват...

 

Задъхват се...
Припадат...

 

Рухват
върху ръцете ти.

 

Безжизнени като спомени,
заключени в стар албум.

 

Но сбъднати...

 

Сбъднати върху черновите
на сърцето ти.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. юли 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]