Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

НА ДЪНОТО

 

Петър Петров

 

 

На дъното
е хлъзгаво и мътно, глухо и безшумно.

 

На дъното
очите ще ти избодат изхвърлените опаковки
на добре овкусени някога лъскави биографии,
образи, събития, обещания и факти.

 

На дъното е неподправено -
няма и следа от използвани подправки.

 

На дъното се мътят
предчувствия за друго време,
други хора, други нрави, други вдъхновения дори.

 

Проглежда се от дъното,
проглежда...

 

От дъното се вижда
пяната на нашите погубени мечти,
пяната на нашите обезценени спомени,
пяната на нашето мекушаво коравосърдечие.

 

А светът ти се привижда като мятащо се наранено
и плуващо към себе си самотно многоточие.

 

 

 

(19 февруари 2014)

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 18. февруари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]