Петър Петров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ДА СЕ РАЗПРЪСНЕШ

 

Петър Петров

 

 

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да приютиш
нечий стих в посърналата си душа.

 

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да подслушаш
ритъма на кръвта в нечии артерии.

 

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да оставиш настоящето
да изтече между пръстите ти.

 

Ти,
който от време на време
се изкушаваш да отпиеш от тишината
на нечие невидимо присъствие.

 

Ти,
който си някъде наоколо
и измерваш истината за този свят на око -
чуй как се къса на малки парчета сърцето ми,
виж как избледнява кръвната ми картина,
събери в шепи остатъците от тишината ми
и ме разпръсни.

 

Разпръсни ме
до последното придихание,
разпръсни ме до последната дума,
разпръсни ме до последната нота

 

 

 

мълчание.

 

 

 

(17 февруари 2014)

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 18. февруари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]