Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

***

 

Петър Петров

 

 

Това е то –

 

опитвам да дисциплинирам
самотата си.

 

Носталгията ми по бъдещето
е минирана с нежност –

 

една изтъркана от употреба дума.

 

Подобно покоряването на върховете,
кроенето на планове,
прескачането на редовете,
бягането с препятствия.

 

Случваш ми се
все по-кратка
и все по-мътна.

 

Случваш ми се.

 

Зейнала
като кратер

 

от интимност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. януари 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]