Петър Петров

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | нова българска литература

 

Ние, сложносмъртните

 

Петър Петров

 

 

Разговорите
подменихме с докладни.

 

Не с просто,
а с въоръжено око
погледнахме на света.

 

На всичкото отгоре
се и превъоръжихме.

 

Вперихме очи.

 

Вторачихме се.
Взряхме се.

 

Събитията
очите ни избодоха.

 

Заживяхме билбордно,
барабанно,
барбаронно.

 

Хипнотизирани
в хоризонта.

 

С включени секундомери.

 

С олющени
от улични псувни
каросерии.

 

Свити
в луксозните си бункери.

 

Върнали времето
с векове назад.

 

Заковали поглед
в пъпа си.

 

Опаковали крясъците.
Разопаковали тишините.

 

Не обезщетили съзнанията.
Но отчуждили имотите.

 

С банкоматни биографии.
С източени като банки самоти.

 

Разпродали душите си
на цената на движимото имущество.
Вдигнали до небето цените на недвижимото.

 

Паяци окупираха
градовете,
за да ни санкционират.

 

Били сме запушвали инфарктно
артериите в телата им.

 

Погребални агенти
приватизираха
гробищните паркове -

 

метър по метър.

 

Преправихме се
на сложносмъртни.

 

Омаловажихме мащабите
на сърцеемкостта си -

 

милиметър по милиметър,

 

Осмелихме страховете.
Изплашихме смелостите.
Смекчихме коравосърдечията.

 

Приспахме ветровете.
Раздухме джобните.

 

Разламтяхме се.
Разломотихме се.

 

Моловете
започнаха да растат като гъби.

 

Моловете – паметниците
на безупречното настояще.

 

Осъмнахме,
облепени в плакатни залези.

 

Напълно неразпознаваеми.

 

Родени от ехото
на предсказуемото вдругиден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. юли 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]