Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

*

 

Петър Петров

 

 

Уморих се
от челните страници
на утрешните вестници,

 

от вчерашните копнежи
на онзиденшни хора,

 

и от обещанията
с изтекъл срок на годност.

 

От смъртта
за всекидневна употреба,
отглеждана като нежен бурен
в разградената медийна градина.

 

От реномето, рамката,
маскировъчните костюми.

 

От парада
на аполитичните.

 

От радарите
на властимащите.
И на властнямащите.

 

От благотворителните
акции и транзакции.

 

От едротемието.
И от игрите на дребно.

 

От отворените финали.
И от затворените пространства.

 

От етичните норми.
И от социалната (ре)интеграция.

 

От гоненето на норма.
И от гангрената на социалното тяло.

 

От апатичните,
филантропите,
апаратчиците...

 

Уморих се
от самата стратегия по уморяване.

 

От зарибяването.
И от опирането на ножа до кокала.

 

От оперираното чувството за хумор.
И от бума на пластичната хирургия.

 

От свръхконсумацията
на консумативи.

 

От битката - духовна и телесна -
столица-провинция.

 

Уморих се,
това е.

 

 

 

Електронна публикация на 04. юли 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]