Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

ДУМИТЕ, КОИТО

 

Петър Петров

 

 

"ако мълчиш,
трябва да кажеш, че мълчиш
ако не можеш да пишеш,
трябва да кажеш, че не можеш да пишеш"

     Таникава Шунтаро

 

Думите, които ти изпращам
са малолетни престъпници,
пуснати неизвестно как и защо на свобода.

 

Думите, с които ме посрещаш
са наемни убийци
с неизвестно колко на брой висящи дела.

 

Думите, които забравяме,
ни помнят.

 

Помним само мириса им.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. юли 2004 г.
Публикация в кн. "Пин код: лукчета", С., 2004, Изд. "Факел"

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]