Петър Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

ГРАДСКО

 

Петър Петров

 

 

В този град
в който аз не съм роден
но в който са родени безлихвените ми сънища
спуснати отгоре

 

В този град
на предплатената ми гражданска отговорност
в който плъзват слухове като гущери
домовете ни са луксозни пещери
а домашното ни възпитание
се гледа при закрити врати

 

В този град
в който няма време и минута е много
в който хората не са вече хора а секунди
времето не е вече време а преждевреме
хлябът не е вече хляб а комплект сухари

 

Душите ни не са вече души а кандидатдуши

 

В този град
в който аплодисментите
са по-важни от пласмента

 

В този град
в който непрекъснато царят
безразборни връзки и развръзки
мъжете знаят защо
а жените само се правят че не знаят

 

Ние сме дистрибутори на нежност
само в две калории

 

В този град
в който няма град
а армия от полулегални градоначалници

 

Всичко си върви по градоустройствен план

 

В този град
в който аз не съм роден
и никога няма и да се родя

 

така или иначе

 

просто няма какво да се случи

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. юли 2004 г.
Публикация в кн. "Пин код: лукчета", С., 2004, Изд. "Факел"

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]